Как да се отървете от хмела в градината си
Хмелът е растение, което може да бъде както декорация, така и напаст за градината. Той се гордее с красиви зелени листа, увиващи се стъбла и ароматни шишарки, които се използват в пивоварството и народната медицина. Хмелът обаче може да бъде и много агресивен и непретенциозен плевел, който бързо се разпространява в градината и засенчва други култури. Как можете да се отървете от хмела в градината си, ако не го искате? В тази статия ще обсъдим различни методи за контрол на хмела.
Съдържание
Какви видове хмел има?
Има два вида хмел: обикновен и японски. Обикновеният хмел (Humulus lupulus) е многогодишно растение, което достига до 6 метра височина и има дълги коренища. Цъфтя от юли до септември, като образува мъжки и женски цветове на различни растения. Женските цветове са зеленикаво-жълти шишарки, които съдържат горчивите вещества лупулин и хумулон. Тези вещества придават аромат и вкус на бирата, а също така имат антисептични, успокояващи и противовъзпалителни свойства.
Японският хмел (Humulus japonicus) е едногодишно растение, достигащо до 3 метра височина и с фини корени. Японският хмел цъфти от август до октомври, като образува малки бели или розови цветове на едно растение. Той не образува шишарки и не се използва в пивоварството.
Културата е донесена в Русия от Азия като декоративно растение, но бързо започва да се разпространява като плевел.
Защо хмелът е опасен?
Хмелът може да бъде опасен за градинския парцел по няколко причини. Първо, той расте много бързо и покрива голяма площ, увивайки се около всичко, което се вижда: дървета, храсти, огради, арки, беседки и др. Това може да доведе до засенчване на други растения от плевелите, лишавайки ги от светлина, въздух и хранителни вещества. Освен това, хмелът може да повреди опорите на различни градински конструкции със своите твърди, катерещи се стъбла.
Второ, хмелът е много труден за премахване от парцел, защото има развита коренова система, която прониква дълбоко в почвата. Само едно малко парче коренище е достатъчно, за да накара растението да поникне отново.
Трето, хмелът може да причини алергични реакции при някои хора, особено при тези, които влизат в контакт с него на работното място. Хмелът съдържа етерични масла, флавоноиди, смоли и други вещества, които могат да раздразнят кожата, лигавиците и дихателните пътища.
Симптомите на алергия могат да варират: сърбеж, зачервяване, обрив, подуване, хрема, кихане, кашлица, затруднено дишане и др. В редки случаи може да се развие анафилактичен шок.
Какви са ползите от хмела в градината?
Хмелът може да бъде полезен за вашата градина, както и вреден. Първо, той е красиво и ароматно растение, което може да украси всеки ъгъл на градината. Може да се използва за създаване на зелени завеси, които предпазват от топлина и прах, създавайки уютна атмосфера. Хмелът може да осигури и убежище за полезни насекоми като пчели, пеперуди и калинки.

Второ, растението има лечебни свойства. Шишарките от хмел имат успокояващ, сънотворен, противовъзпалителен и антисептичен ефект. Могат да се използват за приготвяне на тинктури, отвари, локални средства и възглавници за сън. Хмелът помага при безсъние, неврози, главоболие, мигрена, невралгия, ревматизъм, артрит, гастрит, стомашни и чревни язви, камъни в бъбреците и други заболявания.
Трето, хмелът може да се използва в готвенето и пивоварството. Шишарките от хмел придават горчив вкус и аромат на бирата и също така удължават срока ѝ на годност. Хмелът може да се използва и за приготвяне на чайове, напитки, сиропи, конфитюри и други продукти. Листата са подходящи за употреба в салати, супи и други ястия. Хмелът съдържа също витамини B и C, минерали и антиоксиданти.
Как да премахнем хмела
Има различни начини за контрол на хмела в градината.
Хербициди
Хербицидите са химични агенти, които убиват растенията или нарушават растежа им. Те се разделят на два вида: системни и контактни. Системните хербициди проникват в растението през листата или корените, като инхибират жизненоважни процеси. Контактните хербициди засягат само частите на растението, с които влизат в контакт, причинявайки изгаряне или некроза.
За борба с хмела можете да използвате системни или контактни хербициди (в зависимост от тежестта на нападението). Системните хербициди са по-ефективни, защото унищожават цялото растение, включително коренищата му. Те обаче могат да увредят и други култури. Ето защо, когато се използват системни хербициди, е необходимо изключително внимание, както и спазване на времето и дозировката на приложение. Контактните хербициди са по-малко вредни за други растения, но и по-малко ефективни, защото не унищожават коренищата. Ето защо, когато се използват контактни хербициди, третиранията трябва да се повтарят няколко пъти на сезон.
Популярните препарати включват Roundup, Tornado, Glyphosate, Hurricane, Buran, Lontrel и Dicamba.
Торове
Торовете се делят на органични и минерални. Органичните торове са продукти от животински или растителен произход, като оборски тор, компост, хумус, пепел и др. Минералните торове са синтетични или естествени съединения, като азот, фосфор, калий и др.
Торовете могат да се използват както директно, така и индиректно за борба с нападенията от хмел. Директното приложение включва добавяне на тор към почвата или директно към растението в големи количества. Това води до получаване на излишък от хранителни вещества от хмела, което нарушава физиологичния му баланс и причинява отмиране на тъканите.
Непрякото приложение наторява други растения, разположени в близост до хмела. Това гарантира, че другите култури получават достатъчно хранителни вещества и могат да се конкурират с плевелите за светлина и пространство.
Подходящи торове за това биха били:
- амониев сулфат;
- суперфосфат;
- урея;
- нитроамофоска;
- хумус.
Физически методи на борба
Можете също така да се борите с хмела в градината си, като използвате физически методи, които включват физическо премахване на растението от района. Това може да се направи по различни начини: ръчно, механично или термично. Ръчното премахване включва издърпване на хмела на ръка или с помощта на градински инструменти. Този метод изисква много усилия и време, но е най-безопасният и екологичен.

Механичният метод включва премахване на хмел с помощта на култиватор, мотокар, трактор и др. Този метод позволява бързо и ефективно премахване на плевелите на голяма площ.
Термичната ферментация включва запалване на хмела или третирането му с гореща вода или пара. Този метод унищожава растението напълно, включително коренищата, но може да бъде опасен и за околната среда, други култури и хората.
Народни средства
Ако искате да се отървете от хмела завинаги, не е задължително да използвате хербициди в имота си. Можете да опитате да унищожите този катерлив плевел с леснодостъпни средства:
- Сол. Има разрушителен ефект върху растенията. Може да се използва за борба с хмела във вашата градина. Първо, подрежете увивните растения и отстранете всички клони. След това поръсете сол около коренищата. Слоят трябва да е с дебелина поне 2 см. Този метод работи само в спокойни условия. Много опитни градинари предпочитат да разреждат солта във вода в съотношение 1:2 и да поливат хмела и другите плевели с този разтвор. Важно е зеленчуковите и градинските култури да се държат далеч от разтвора.
- Оцет. Оцетът е отровен за повечето растения. За да се отървете от хмела, можете да нанесете разтвор на оцет директно върху корените. Ако плевелът вече се е разпространил, полейте всички издънки. Най-добре е да използвате 9% трапезен оцет, като го разредите с вода 1:1 преди поливане.
- Сода бикарбонат. Разтворете содата бикарбонат в гореща вода. Препоръчително е да използвате 300–500 г сода бикарбонат на 1 литър вода. Полейте обилно корените на хмела с получения разтвор, след като предварително подрежете растенията. Оставете разтвора на поне 50 см от близките градински лехи. В противен случай може да възникнат повреди.
Борбата с плевелите от хмел е трудна, но възможна. Мощните хербициди са най-ефективни, но опитните градинари препоръчват комбинирането на употребата им с механично отстраняване на корените. Използването на народни средства също може да постигне желания ефект.
