Как да подкиселите почвата в градината си

Почвата е жив организъм, който изисква постоянна грижа и поддържане на оптимални условия за растеж и развитие на растенията. Един важен параметър е киселинно-алкалният баланс или pH, който показва наситеността на почвата с водородни йони. Колкото повече водородни йони, толкова по-киселинна е почвата и обратно.

PH на почвата се измерва по скала от 0 до 14, като 0 е най-киселинната, 14 е най-алкалната, а 7 е неутралната. Повечето растения предпочитат леко кисела или леко алкална почва с pH между 5,5 и 7,5. Някои растения обаче изискват по-киселинна среда за правилно хранене и защита от болести и вредители. В тази статия ще обясним как да подкиселим почвата у дома.

Защо да подкиселяваме почвата?

Подкиселяването на почвата е процес на понижаване на pH на почвата до определено ниво, необходимо за отглеждане на киселиннолюбиви растения. Подкиселяването може да е необходимо в следните случаи:

1. Почвата първоначално е силно алкална поради геоложкия си произход, например ако е образувана от варовик или доломит.
2. Почвата е била варувана, за да се подобри плодородието ѝ или за борба с гъбични заболявания.
3. Почвата стана алкална в резултат на продължителна употреба на минерални торове, съдържащи амонячни съединения или карбонати.

Подкисляването на почвата подобрява нейните физични, химични и биологични свойства. По-конкретно, подкисляването:

1. Спомага за активирането на микроорганизми, които разграждат органичната материя и обогатяват почвата с азот, фосфор и сяра.
2. Подобрява усвояването на микроелементи като желязо, манган, цинк, мед и бор за растенията.

Кои растения обичат киселинна почва и защо?

Има растения, които могат да растат добре само в кисела почва.

Градински и декоративни

Сред декоративните градински растения има много киселиннолюбиви видове, ценени заради красивите си цветове или декоративна зеленина. Те включват:

1. Рододендроните са големи храсти или малки дървета с лъскави зелени листа и буйни цветове с различни нюанси. Рододендроните предпочитат киселинна почва с pH от 4 до 5,5, тъй като тя им осигурява адекватно хранене и ги предпазва от хлороза, заболяване, което причинява пожълтяване на листата поради недостиг на желязо.
2. Боровинка. Този храст произвежда синкави или черни плодове, богати на антиоксиданти и витамини. Боровинките са ценени и заради декоративните си качества: през пролетта са покрити с бели или розови цветове, а през есента листата им стават яркочервени или оранжеви. Те предпочитат киселинна почва с pH от 3,5 до 5, тъй като това спомага за по-доброто усвояване на азот, фосфор и желязо.
3. Азалия. Този нискорастящ храст има малки листа и големи цветове в най-различни цветове. Азалията принадлежи към рода рододендрон и също така предпочита почва с pH от 4 до 5,5. Азалиите са известни със способността си да променят цвета си в зависимост от киселинността на почвата: в алкална почва цъфтят в синьо или лилаво, докато в кисела почва цъфтят в розово или червено.
4. Камелия. Този вечнозелен храст или дърво има лъскави, тъмнозелени листа и големи, ароматни цветове в бяло, розово, червено или жълто. Камелия предпочита киселинна почва с pH от 5 до 6,5, тъй като това осигурява добро хранене и устойчивост на болести.

Декоративни елементи за вътрешни помещения

Сред декоративните растения за стайни условия има и много киселиннолюбиви видове, които украсяват интериора с необичайните си форми и ярки цветове:

1. Орхидеи. Тези тропически растения имат тънки стъбла, носещи грациозни цветове с различни форми и цветове. Орхидеите предпочитат леко кисела почва с pH от 5 до 6, тъй като тя насърчава по-доброто усвояване на вода и хранителни вещества.
2. Гардения. Този храст има тъмнозелени, кожести листа и ароматни бели или жълти цветове, напомнящи на рози. Гарденията изисква киселинна почва с pH от 4,5 до 5,5, тъй като това насърчава усвояването на хранителни вещества и предотвратява хлорозата.
3. Бегония. Това растение има месести стъбла и разнообразни листа, които могат да бъдат зелени, червени, на петна или райета. Бегонията цъфти с червени, розови, бели или оранжеви цветове. Бегониите предпочитат почва с pH от 5 до 6, тъй като това насърчава по-доброто развитие на корените и цъфтежа.

4 начина за подкиселяване на почвата

За да направите всичко правилно, трябва да знаете как да подкислите почвата.

Органични материали

Един от най-простите и достъпни начини за подкиселяване на почвата е използването на органични материали, които отделят киселина при разлагане и понижават pH на почвата. Такива материали включват:

1. Торф. Това е продукт на непълно разлагане на растителни остатъци в блатата. Торфът има ниско pH (от 3 до 4) и задържа добре влагата. Може да се добавя към почвата при засаждане или презасаждане, а също така може да се използва като мулч за поддържане на киселинността на повърхностния почвен слой.
2. Борова кора или дървени стърготини. Тези дървесни отпадъци също имат ниско pH (3,5 до 4,5) и допринасят за подкиселяването на почвата, докато се разлагат.
3. Утайка от кафе. Тя има неутрално или леко киселинно pH (от 6 до 6,5) и съдържа азот и други хранителни вещества.

Минерални съединения

Можете да използвате торове, които подкиселяват почвата:

1. Амониев сулфат. Това е сол на амоний и сярна киселина, която има ниско pH (4 до 5) и съдържа азот. Амониевият сулфат може да се поръси върху повърхността на почвата или да се внесе в нея при засаждане. Трябва обаче да се внимава да не се прекалява, тъй като твърде много азот може да увреди растенията.
2. Железен сулфат. Това е сол на желязо и сярна киселина. Железен сулфатът има pH от 3 до 4.
3. Алуминиев сулфат. Също така има киселинност от 3-4 pH. Най-добре е да се прилага алуминиев сулфат при прекопаване на почвата.

Киселинни разтвори

Друг начин за подкиселяване на почвата е използването на киселинни разтвори, които директно понижават pH на почвата. Такива киселини включват:

1. Лимонена киселина. Това е органична киселина, която се намира в лимоните и други цитрусови плодове. Тя има ниско pH (от 2 до 3) и е екологично безопасна. Как да подкиселим почвата с лимонена киселина? За целта разредете веществото във вода в съотношение 1:10 и поливайте почвата с този разтвор веднъж месечно.
2. Оцетна киселина. Това е органична киселина, която се намира в оцета и други ферментирали продукти. pH-то ѝ варира от 2,5 до 3. Може да се използва и тя, но трябва да знаете как да подкиселите почвата с оцет, за да избегнете увреждане на бъдещите растения. Когато използвате 9% трапезен оцет, разредете го в съотношение 1:20. Поливайте веднъж месечно.

Зелено торене

Зелените торове са растения, отглеждани за подобряване на почвата и потискане на плевелите. Някои от тях могат да повлияят на киселинността на почвата. Те включват:

1. Горчица. Това едногодишно растение има жълти цветове и остри листа. Горчицата има киселинен сок (pH около 4) и съдържа гликозиди, които се разлагат, за да образуват сярна киселина. Горчицата може да се засее в края на лятото или есента и да се изоре преди зимата или началото на пролетта, за да се подкисели почвата и да се обогати с азот и сяра.
2. Лупин. Това многогодишно растение има дълги стъбла и гроздовидни цветове с различни цветове. Лупинът има киселинен сок (pH около 4,5) и съдържа алкалоиди, които се разлагат, за да образуват оцетна киселина. Лупинът може да се засее в почвата в края на лятото или есента.
3. Детелина. Това многогодишно растение има триделни листа и червени, бели или розови цветове. Детелината има неутрално до леко киселинно pH (около 6) и съдържа флавоноиди, които при разграждане образуват лимонена киселина.

Подкиселяването на почвата е необходима процедура за отглеждане на киселиннолюбиви растения, които изискват по-ниско pH на почвата за адекватно хранене и защита от болести и вредители. Съществуват няколко метода за подкиселяване, които могат да бъдат избрани въз основа на наличността, ефективността и екологичната безопасност. При подкиселяване на почвата е необходимо да се следи нейното pH и състоянието на растенията, за да се избегне прекиселяване или прекомерно варуване.